Вятърът духа– годината беше толкова дълга, о
Спомените ни не спират,все едно отминават,
носейки се с вятъра, излитащи надалече
Имам чувството, че мога да хвана спомените
в ръцете си– избледнелите спомени
Те идват при мен през тази зима и
постоянно ме карат да мисля за теб
*Песента, която слушахме заедно
Филмът, който гледахме заедно,
улиците, по които се разхождахме заедно
Беше преди година– липсват ми тези времена,
от които вече мина една година
В снеговити дни като този, аз се сещам за
спомените с теб, които бях забравила
Преди година, вече мина една година
Помниш ли тези времена?
Както винаги стоя на едно място, в този спомен, о
Спомням си дните, в които бяхме заедно и
отново, съм заключена в спомените
Ръцете, които бяха толкова топли,
гласът ти, който уютно ме обгръщаше
Ти се превърна във декор на избледнели
снимки, но аз отново мисля за теб
*Песента, която слушахме заедно
Филмът, който гледахме заедно,
улиците, по които се разхождахме заедно
Беше преди година– липсват ми тези времена,
от които вече мина една година
В снеговити дни като този, аз се сещам за
спомените с теб, които бях забравила
Преди година, вече мина една година
Помниш ли тези времена?
Ще се появи ли отново чудото от преди една година?
Ще дойде ли отново онзи ден?
Ако онзи ден отново дойде
Аз не искам да се отказвам от теб
*Песента, която слушахме заедно
Филмът, който гледахме заедно,
улиците, по които се разхождахме заедно
Беше преди година– липсват ми тези времена,
от които вече мина една година
В снеговити дни като този, аз се сещам за
спомените с теб, които бях забравила
Преди година, вече мина една година
Помниш ли тези времена?
Няма коментари:
Публикуване на коментар