*Скъпа, обграден съм от аромата ти и днес
отново, аз прекарах деня си в сълзи
Чувам го в далечината, гласа ти– кога ще мога да го забравя?
Спомените ми се появяват пред очите ми всяка нощ
Казвайки ми плачещи, че аз копнея за теб, но каква е ползата?
Винаги чувствам част от сърцето си празно
То се опитва за запълни празното място, което ти остави
Не знам как, но те не може да издържи
и ден и копнежът отново се появява
Искам отново да почувствам топлината на тялото ти,
аз съм изгубен до момента, в който затворя очите си
Ти ме забравяш все повече и повече, а аз се мъча да преживея деня
В един момент, моментът за раздяла дойде
при нас и ти толкова лесно ми обърна гръб
*Скъпа, обграден съм от аромата ти и днес
отново, аз прекарах деня си в сълзи
Чувам го в далечината, гласа ти– кога ще мога да го забравя?
Не трябваше да се опитвам да те задържа, всичко беше
свършило, но аз се опитах да го продължа по някакъв начин
Ние със сигурност бяхме влюбени, за това се
опитах да накарам цветето да разцъфне още веднъж
Опитвам се да събера парченцата на сила, но счупените
фрагменти постоянно изкачат, замайват ме
Аз имам единствено омраза, която покрива
спомените и на края стана пълна бъркотия
аз постоянно се опитвах да живея като някой друг, но на
края, аз отново започвах да живея с навика наречен теб
Аз се връщам при теб и рухвам, твоят дъх беше всичко за мен
*Скъпа, обграден съм от аромата ти и днес
отново, аз прекарах деня си в сълзи
Чувам го в далечината, гласа ти– кога ще мога да го забравя?
Ще мога ли да те забравя утре? Знам, че чувствата
ми са детински, но не мога да се откажа от теб
Ти живееш в навиците ми и днес отново, ти живееш в мен
Началото и краят са толкова различни, с течение на
времето, сърцето ми пресъхва все повече и повече
От самото начало не трябваше да започвам
това, аз живея в това закъсняло разкаяние
Но по някакъв начин, аз преживявам деня
Няма коментари:
Публикуване на коментар