Небето на Seoul без теб е толкова мрачно
Улиците на Seoul без теб са толкова празни
Кафето в Garosugil и сладките гофрети, вече не ги харесвам
Вкусът ми се промени
Rodeo в петък вечер, Hongdae в събота вечер
Те постоянно са пълни с хора
А аз съм единственият, който е сам, който е самотен
Каквото и да правя, не ми е забавно, станах толкова студен
Докато вървя по улиците, по които преди вървяхме
заедно, не осъзнавах, че е минало толкова много време
Мрачните улици са черни, празното ти място ми се струва толкова голямо
Аз съм като балон изгубен в небето, моряк
изгубен в морето, защото ти не си тук
Защото ти не си тук, вече толкова неща се промениха
Филмът, който гледахме заедно, улиците, по които
обичахме да се разхождаме, сега, аз вече не харесвам Seoul
След като ти си отиде, всичко се промени
Аз мразя Seoul без теб, който е като празното ми сърце
Уличите, по които вървях с теб ме изпълват с копнеж
Песента, която слушахме заедно ме измъчва
Уличната храна и горчивата чаша соджу
Ето това харесвам сега, вкусът ми се промени
Когато мисля за това, приятелите ми ми се присмиват
С лека усмивка, те казват, че е глупаво от моя страна само да пия
Аз вдигам чашата си и казвам, че ще забравя за всичко тази вечер
Винаги след раздялата, има и нова среща
Те се опитват да ме утешат, но нищо не се променя
Спомените, от времето когато бях с теб, все още са в ума ми и ме измъчват
Те постоянно се въртят из мислите ми, не мога да те преодолея
Като изстинало кафе, сърцето ми става студено
Само ти не знаеш това, но вече всичко се промени
Няма коментари:
Публикуване на коментар