Не са минали чак толкова много години откакто
реших, че ще се занимавам с музика
Опитах се да постигна успех като правих музика в Daegu
Да бъда директор на музикална академия или училище,
през главата ми минаваха подобни мисли
Но живеем само един живот, така че защо
да не се опитам да бъда номер едно
Да бъда най-добрия, това което не успях да постигна с учене
Изглеждаше ми, че ще мога да го постигна чрез музиката
Всички около мен казваха, че съм глупак,
че отново си въобразявам глупости
Задници, погледнете внимателно, вие изгубихте
Както и да е, опитах се да създавам музика са малко повече
стил, реших, че първо трябва да се махна от Daegu
Силните стъпки на самоуверения гимназист
се спряха пред един плакат за кастинг
На него пишеше, че това е рап фестивал организиран от Bang Si Hyuk
Bang Si Hyuk, това е, а Baek Ji Young, а, а, а
Човекът, не, Hyung-nim, който е написал Like Being Hit By A Bullet
Затова реших да се явя на този фестивал заедно с приятелите си
Първо, ако искахме да стигнем до финала,
трябваше да минем предварителния кастинг
Добре, това бе фасулска работа, нищо особено
След като им показахме какво можем, те ни казаха, че
трябва да направим това, че трябва да променим онова
Видяха в мен някакво хлапе, което ще прави каквото ми кажат
Ако бяхте на мое място, бихте ли постъпили по същия начин?
Говоря за това да влезете в тази компания, а?
На тях това няма да им се хареса, моят гений
От гледната точка на компанията, излезе им късметът
Имаха вяра в неясното ми бъдеще, че ще постигна успех
Казвам това, защото всичко вече е в миналото, но в деня след фестивала
Получих телефонно обаждане, кода на номера беше 02
2010г., 7-ми ноември, деня, в който стъпих в Seoul
Gangnam-do не ми се стори нищо особено, там започна
да изгрява това селско момче от Daegu
Аз плащах невъзмутимо сметките за всички
Какво по дяволите, когато си направих равносметка,
очите ми за малко да изскочат
Парите, с които разполагах за един месец бяха едва 30, по дяволите
Знаех какво е да живееш с почти никакви пари
Да караш тежки смени на почасова работа
Затова винаги се чувствах различно, когато ходих на училище
В училище всички деца идваха от богато семейства
Те много пъти пръскаха пари само за алкохол,
колкото на мен ми бяха парите за месеца
И мамка му, какво, какво? Казвате, че нямате пари?
Млъквайте, по дяволите, задници, затворете проклетите си усти
Бях ли жаден за успех? Не, просто се нуждаех от пари
Мина много време откакто забравих думите "със стил"
Аз се упражнявах през нощта и отивах на работа на сутринта
А след това дори и да трябваше да влача измореното
си тяло, аз отивах на училище и спах там
И така станах на 20, съмнявах се, че ще стъпя в стаята за дипломиране
Онези задници, на които нито веднъж не им се е налагало да
стоят будни по цяла нощ, те получиха вносни коли като подаръци
за дипломирането си, малко им завиждах за това
Завиждах им, но светът не е честен
Много отдавна осъзнах това, но когато живееш в
малък двустаен апартамент с 15 човека
Как можеш да си позволиш вносна кола веднага след като завършиш?
Добре, добре, добре, само гледайте
Спрете с въпросите за това дали ще успея да дебютирам или не
Потърсете ме след година, задници, и вижте какво съм постигнал
Ще ме видите, когато пуснете телевизорите си
и чак тогава ще решите да ми се обадите
Няма коментари:
Публикуване на коментар