Напоследък не мога да спя, да, трябва да работя
Дори понякога да огладнявам, не мога да ям
Защото утре имам шоу
Никакви пици в студиото ми
Свикнал съм с това, така е вече няколко години
Понякога се питам, дали това наистина е животът, който искам
Толкова много хора, толкова много внимание
Толкова натоварен график, толкова много музика
Толкова много разговори, толкова много мисли
Толкова много неща за правене, не можем ли да намалим темпото?
В последно време не чувствам особено задоволство от работата си
Благодарен съм за хората, които харесват песните ми
Но понякога, понякога
*Искам да отида някъде надалече
За да не ми се налага да мисля за нищо
Няма значение къде
(Понякога, понякога)
Така че никой да не можа да ме намери
Искам да отида някъде и да изключа телефона си
Ако не отговоря на обаждането ти, съжалявам, съжалявам
Ще отида някъде и ще изключа телефона си
Ако не отговоря на обаждането ти, съжалявам, съжалявам
Аз вървя по тихите улици, този град също се е променил
Песните, които звучат от магазините, са се променили, като лъжа
Дори и вкусът ми се е променил
Но характерът ми все още си е същият
Не искам да се променям, харесва ми да бъда себе си
Лято, което не е горещо, зима, която е топла
Seoul е станал по-малък
Понякога искам да ида някъде надалече
Тревожа се, че сезоните изчезват
Всичко се променя, въпреки че това е съвсем нормално
Но имам чувството, че само аз стоя на същото място
Разбира ли, аз все още съм си същия
Ако светът се промени, аз също ще се променя
Така както всички останали са еднакви, аз също не се отличавам с нищо
Така както всички останали са еднакви, аз също ще се променя
*Искам да отида някъде надалече
За да не ми се налага да мисля за нищо
Няма значение къде
(Понякога, понякога)
Така че никой да не можа да ме намери
Искам да отида някъде и да изключа телефона си
Ако не отговоря на обаждането ти, съжалявам, съжалявам
Ще отида някъде и ще изключа телефона си
Ако не отговоря на обаждането ти, съжалявам, съжалявам
Не харесвам досадните светлини, не харесвам шумните колони
Аз изгубих алчността си
Фитилът, който запалих в началото, се стопи
Не знаех колко горещо ще бъде
Тревожих е, толкова се тревожих
Но ще се разбере, щом всичко утихне
Ще разберете кога ще си отида, ако ме следите
Но не знам къде да отида
Но ще разберете, ако гледате, колко бързо ще стане
Ще разберете, ако ме предизвикате
Не, понякога ми писва от всичко това
Затова се затварям в мръсната си стая
Ще се махна от това място
Докато приемах виковете и аплодисментите на хората
Аз се вгледах в далечната планина и си казах
Аз избрах този път и се гордея със себе си
Слагам край на пътешествието си
Сега, аз слагам точка
На последния ред от песента ми
Няма коментари:
Публикуване на коментар