Защо Бог постоянно ни притеснява?
(O, не, не, не, не, не, не)
Дори и да сме изпълнени с белези
Ние можем да се усмихнем, ако сме заедно
В края на този път, по който вървя сам
Каквото и да има там, аз ще направя крачка напред
Дори понякога да се изморявам и да ме боли
Всичко е наред, защото аз съм до теб
Ти и аз, ако ние сме заедно
Ще можем да се усмихнем
Искам да полетя
Но нямам криле
Но твоите ръце
Се превръщат в криле за мен
Искам да забравя мрака и самотата
Заедно с теб
Тези криле са породени от болка
Но те са криле, които се насочват към светлината
Дори понякога да е трудно и да боли
Ако мога да полетя, ще полетя
Така че да не се страхувам повече
Ще хванеш ли ръката ми?
Ти и аз, ако ние сме заедно
Ще можем да се усмихнем
Дори и това да е пътя, който аз избрах
Дори всички да казват, че сам определям съдбата си
Дори и това да е грях, който извърших
Дори целият този живот да е цената, която трябва да платя, за този грях
Върви заедно с мен
Лети заедно с мен
До края на небето
За до могат ръцете ни да се докоснат
Дори и да боли
Ти и аз, ако ние сме заедно
Ще можем да се усмихнем
Ей, аз никога не вървя сам
От ръцете ти, аз чувствам топлината ти
Ей, то никога не вървиш сама
Почувствай ме, ти също не си сама
Хайде, дори да трябва да пълзиш, пълзиш, пълзиш
Продължавай да пълзиш, точно, точно така
Скъпа, върви, върви, върви
Продължавай да вървиш, точно, точно така
Скъпа, тичай, тичай, тичай
Продължавай да тичаш, точно, точно така
Скъпа, лети, лети, лети
Продължавай да летиш, точно, точно така
Дори и този път да е дълъг и опасен
Ще бъдеш ли с мен?
Дори понякога да падам и да се наранявам
Ще бъдеш ли с мен?
Ей, аз никога не вървя сам
Ти и аз, ако ние сме заедно
Ще можем да се усмихнем
Ей, то никога не вървиш сама
Ти и аз, ако ние сме заедно
Ще можем да се усмихнем
Ти и аз, ако ние сме заедно
Ще можем да се усмихнем
Няма коментари:
Публикуване на коментар