Време е да свикна с това
Но нощта е толкова дълга, не мога да заспя
Какво ли правиш сега?
Суетя се около телефона си
Когато никога до сега не съм се държала така
Искам да отида на някое непознато място
И да създам свят, в който няма и следа от теб
С непознати улици, хора, така ще бъда по-добре
Живея активно, винаги заета с нещо, но тогава отново те виждам
И всеки път това ме разтърсва
Някои неща никога не се променят
Знам, че ти вече никога няма да бъдеш тук
*Нека да захвърлим спомените си заедно
И без това всичко беше са една илюзия
Момче, всичко свърши, мразя те
Вече дори не помня името ти
Колко още трябва да се залъгвам така?
Независимо, че новото утро отново настъпва
Аз не мога да се събудя, изгубена съм в тъжни сънища
Защо аз, защо не мога да се променя?
Не спирам да поглеждам назад
Към времето, когато бяхме заедно, нощ и ден
Където и да отида, спомена за теб внезапно изниква на пътя ми
Подминавам го, сякаш ми е безразлично,
но всъщност едва успявам да го понеса
Но успявам да се справя
Знам, че липсваш ми, това е самата истина
Но дори това не спира да ме измъчва
*Нека да захвърлим спомените си заедно
И без това всичко беше са една илюзия
Момче, всичко свърши, мразя те
Вече дори не помня името ти
Колко още трябва да се залъгвам така?
Нощите, в които мисля за теб, стават все по-малко
Достатъчно, няма да плача повече
Искам да се освободя, освободя, освободя от всичко тази вечер
Така че никога повече да не мисля за теб
Ще изтрия самотните нощи, всичко
Ще бъда добре
Сега вече знам какъв си всъщност
Но въпреки това, аз се чувствам дори по-самотна
*Нека да захвърлим спомените си заедно
И без това всичко беше са една илюзия
Момче, всичко свърши, мразя те
Вече дори не помня името ти
Колко още трябва да се залъгвам така?
Писна ми от самотните нощи
Писна ми от самотните нощи
Няма коментари:
Публикуване на коментар