Погледни ме, каква е тази ситуация?
Зад раздразненото изражение на лицето ти
Аз виждам стени, които рухват
И бавно през пукнатините, изгревът настъпва, да
Нямат край, не можем да ги прережем със затъпените си остриета
Проблемите ни, които продължават да се повтарят отново и отново, да
Те са като домашно, което не можем да решим
Чуваш ли звука на слабите ветрове
Които се удрят по високите ни стени
Заплитат се един в друг и се превръщат в буря
Заслушай се в тях
*Трябва да се изправим срещу тях, да ги надвием
За да можем да се видим отново
Трябва да извикаме силно
Така че гласовете ни да се чуят на длъж и на шир
В момента, в който се появи нежната светлина
И прогони мрака
Ние трябва отново да се събудим
И да посрещнем новото утро
Те ни гледат арогантно
Застанали на различен старт от нас
Разстоянието между нас изглежда толкова голямо, да
Че сякаш виковете ни няма да бъдат чути
Безбройните ни мечти
Които поникнаха, дори след като бяха потъпкани
Сега са разцъфнали уверено над тази стена
Погледни тази гледка
*Трябва да се изправим срещу тях, да ги надвием
За да можем да се видим отново
Трябва да извикаме силно
Така че гласовете ни да се чуят на длъж и на шир
В момента, в който се появи нежната светлина
И прогони мрака
Ние трябва отново да се събудим
И да посрещнем новото утро
Отвъд изопачените истини и лъжите, които ни повтарят
Един глас на промяна се извисява над тях като вълна
Която ще създаде океан, който ще погълне всички тях
Това си ти
*Трябва да се изправим срещу тях, да ги надвием
За да можем да се видим отново
Трябва да извикаме силно
Така че гласовете ни да се чуят на длъж и на шир
В момента, в който се появи нежната светлина
И прогони мрака
Ние трябва отново да се събудим
И да посрещнем новото утро
Няма коментари:
Публикуване на коментар