Червеното ми сърце отново плаче
Аз стоя тук, гледайки те отдалече
Винаги съм на една крачка зад теб, затова аз плача
Не се отдалечавай прекалено, моя любов
Сълзите ми се стичат безкрайно
Любовта ни е изгубена безвъзвратно
Тъжните ми спомени не спират да проблясват в ума ми
*Недей да плачеш, небе
Позволи ми да го виждам
Моята любов, която се отдалечава все повече и повече
Недей да плачеш, мое сърце
Позволи ми да се опитам да го задържа
И спри този дъжд, който вали
Спомените ми залязват като слънцето
Мракът ги поглъща един след друг
Но не спирам да усещам аромата ти в полъха на вятъра
Така че как ще успея да те забравя?
*Недей да плачеш, небе
Позволи ми да го виждам
Моята любов, която се отдалечава все повече и повече
Недей да плачеш, мое сърце
Позволи ми да се опитам да го задържа
И спри този дъжд, който вали
Ако изтръгна сърцето си
Ще мога ли да забравя?
*Недей да плачеш, небе
Позволи ми да го виждам
Моята любов, която се отдалечава все повече и повече
Недей да плачеш, мое сърце
Позволи ми да се опитам да го задържа
И спри този дъжд, който вали
Няма коментари:
Публикуване на коментар