Студеният ти поглед ме убива
Защо сега от него е останала само пепел?
Времето лекува, но аз ставам все по-слаба с течение на времето
Вече не чувствам нищо, дори тъгата и болката
*Добре, ще се опитам да те забравя
Ще разцъфна като цвете, ще бъда себе си
Вече никой не може да ме спре, не
Пробвай ме
**Всички искат да усетят аромата ми
Но ти си сляп за това, какъв глупак
Да не би да си полудял?
Защо обръщаш гръб на красива жена като мен и си отиваш?
Защо ме остави?
(Защо ме остави?)
***Защо ме напускаш?
Как можа да ме зарежеш толкова лесно?
Ти ми обеща, че ще бъдем заедно
Но сега си отиваш, отиваш си
Ще разкайваш за това, когато видиш колко остра съм станала
Ще вляза под кожата ти като бодлите на роза
Ти вече ме пречупи, така че не се прави, че съжаляваш
Но този, който наистина е счупен, това си ти, не аз
*Добре, ще се опитам да те забравя
Ще разцъфна като цвете, ще бъда себе си
Вече никой не може да ме спре, не
Пробвай ме
**Всички искат да усетят аромата ми
Но ти си сляп за това, какъв глупак
Да не би да си полудял?
Защо обръщаш гръб на красива жена като мен и си отиваш?
Защо ме остави?
(Защо ме остави?)
***Защо ме напускаш?
Как можа да ме зарежеш толкова лесно?
Ти ми обеща, че ще бъдем заедно
Но сега си отиваш, отиваш си
Ти увехна, а аз разцъфтях
И вече всичко свърши, дори и да поискаш да се върнеш при мен
Мислиш си, че можеш да живееш добре без мен, нали?
Но колкото и да го обмислям
Ти май наистина си полудял, а?
Защо обръщаш гръб на красива жена като мен и си отиваш?
Защо ме остави?
(Защо ме остави?)
***Защо ме напускаш?
Как можа да ме зарежеш толкова лесно?
Ти ми обеща, че ще бъдем заедно
Но сега си отиваш, отиваш си
Няма коментари:
Публикуване на коментар