Имаше момент, когато ми се искаше да изчезна от този свят
Целият свят ми се струваше толкова мрачен и аз плачех всяка нощ
Питах се дали ще се почувствам по-добре, ако просто изчезна
Толкова се страхувах от безбройните очи, които гледаха към мен
*През онези красиви, красиви дни, аз страдах
Мразех себе си, защото не можех да спечеля обичта на хората
Майка ми и баща ми, струваше ми се, че единствено тях ги бе грижа за мен
Това не беше така, но аз се затварях все по-дълбоко и по-дълбоко в себе си
Какво да правя?
Какво да правя?
Какво да правя?
Какво да правя?
Както гласи поговорката, че времето лекува, с мен също стана така
Дните отминаваха един след друг и аз наистина се почувствах по-добре
Но понякога, когато съм много щастлива, страхувам се,
че страданието може отново да ме намери
Страхувам се, че някой може да отнеме това щастие от мен
*През онези красиви, красиви дни, аз страдах
Мразех себе си, защото не можех да спечеля обичта на хората
Майка ми и баща ми, струваше ми се, че единствено тях ги бе грижа за мен
Това не беше така, но аз се затварях все по-дълбоко и по-дълбоко в себе си
Но въпреки всичко, може би аз ще мога да
бъда една ярка светлина на този свят
Може би след цялата тази болка
Аз ще мога отново да засияя
Затова аз не мога да се предам
И не мога да заспивам спокойно нощ след нощ
Защото може би, ако продължавам да се боря
Накрая ще успея на намеря себе си
Колко ли болезнено е било?
Колко ли болезнено е било?
Колко ли големи са били надеждите ми?
Няма коментари:
Публикуване на коментар