Песента, която тя пее
Всеки стих звучи като монолог
Песента, която той пее
Звучи като история, която той иска да разкаже на някого
*Очите ми се насълзяват
Старите спомени оживяват
Мрачните времена се преповтарят безкрайно
**Толкова много съжалявам, че те изгубих
Затова още по-силно пея тази песен
В тази малка стая
Знаеш ли?
Че това е моят зов към теб?
Обичам те, тези думи
Трябваше да ти ги кажа в онзи ден
*Очите ми се насълзяват
Старите спомени оживяват
Мрачните времена се преповтарят безкрайно
**Толкова много съжалявам, че те изгубих
Затова още по-силно пея тази песен
В тази малка стая
Под угасващите светлини
Ние изричаме признанията, които никога няма да чуем
Боли
Фактът, че се разделихме
Се превръща в просто един обикновен факт
Боли толкова силно, че аз плача
Ти минаваш покрай мен
Отминаваш като текста на тази песен на екрана пред мен
Оставяйки ме след себе си, защото закъснях
Само един глас, който не спира да трепери
Само един звук на сълзи, които не спират да се стичат
Се чуват в тази малка стая
Знаеш ли?
Че това е моят зов към теб?
Ако знаех, че всичко ще свърши така…
Няма коментари:
Публикуване на коментар