Копнеех за теб, но и те презирах
Накрая, аз се разплаках дори и пред майка ми
Причинявайки болка и на нея
Това ме прави толкова лоша дъщеря
Защо ти се появи в живота ми, който
някога беше толкова хубав, и го съсипа?
Исках да ти задам този въпрос
Исках да чуя отговора ти
Но накрая аз осъзнах
Че вероятно ти също тайно си страдал
Заради съобщенията ми, изпълнени с омраза
*Аз съм по-лоша, аз съм по-лоша, аз съм по-лоша от теб
Сега, аз най-накрая осъзнавам
Че теб те е боляло дори повече от мен
И независимо че знаех това
Само защото ти ме напусна
Аз те нараних още повече
Мислех си, че те дарявах само с любов и смях
Не исках да изпитвам подобна болка
Така че защо ти ми причини това и си отиде?
Повтарях си всеки ден, че ти си лош мъж
Когато попитах дали ще бъдеш добре без мен
От очите ти потекоха сълзи и аз исках да попитам защо
Исках да кажа, че не изглеждаш сякаш искаш да си отидеш
Казах ти да ме прегърнеш, правейки сцена, плачейки
Питах се как ли се чувстваш, гледайки ме да се държа по този начин
*Аз съм по-лоша, аз съм по-лоша, аз съм по-лоша от теб
Сега, аз най-накрая осъзнавам
Че теб те е боляло дори повече от мен
И независимо че знаех това
Само защото ти ме напусна
Аз те нараних още повече
Ти каза, че го правиш за мое добро, за бъдещето ми
Сега, аз разбирам това
Времето без теб беше като ад за мен
Но аз успях да го понеса
Така че не можеш ли да ми кажеш, че се справих добре?
Не можеш ли да ме прегърнеш
и да се върнеш обратно при мен?
*Аз съм по-лоша, аз съм по-лоша, аз съм по-лоша от теб
Сега, аз най-накрая осъзнавам
Че теб те е боляло дори повече от мен
И независимо че знаех това
Само защото ти ме напусна
Аз те нараних още повече
Няма коментари:
Публикуване на коментар