Нека да не страдаме
Не искам да те нараня
Държейки студените ти ръце
Храната се превърна в просто храна
Кафето стана прекалено горчив и студено за пиене
Също като температурата на любовта ни
Да, обърнахме се един срещу друг
Усещайки как чувствата ни охладняват
Може би ще бъде по-добре да се караме, да
Аз усещам чувствата ти
А ти усещаш моята температура
Толкова са студени, толкова са студени
*Помниш ли?
Времето, когато бяхме влюбени
Всички обещания, които си дадохме
Всичко, което загърбихме?
**Аз те обичах
Ти ме обичаше
Дори не помня
Кога станахме толкова студени
Пролет, лято, есен, зима
Всеки ден, аз държах ръката ти, но за теб винаги е зима
Толкова си ледена, вече ми е трудно да те докосна
Това е като игра, в която изгубих безброй пъти
Ти и аз, и двамата знаем на къде отиват нещата
Предпочитам да се караме
Да крачим насам натам и да си викаме
Отколкото да страдаме, таейки всичко в себе си
Безсмислено е, като да сервираш чаша с изстинало кафе
Ти обърна главата си
И аз почувствах студения ти дъх
И осъзнах, че няма да те видя никога повече
Въпреки всичко, накрая те разплаках
И останах сам в тази стая
Толкова е студено, толкова е студено
*Помниш ли?
Времето, когато бяхме влюбени
Всички обещания, които си дадохме
Всичко, което загърбихме?
(Всичко, което загърбихме?)
**Аз те обичах
Ти ме обичаше
Дори не помня
Кога станахме толкова студени
Всички наши безбройни обещания
Всички наши спомени заедно
Денят, в който те срещнах за първи път
Нощта, в която хванах ръката ти за първи път
Всички наши безбройни обещания
Всички наши спомени заедно
Денят, в който те срещнах за първи път
Нощта, в която хванах ръката ти за първи път
*Помниш ли?
Времето, когато бяхме влюбени
Всички обещания, които си дадохме
Всичко, което загърбихме?
(Всичко, което загърбихме?)
**Аз те обичах
Ти ме обичаше
Дори не помня
Кога станахме толкова студени
Помниш ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар