Седем и половина е
Време, когато тя не трябва да чака или да се тревожи
С брадичката, подпряна на лявата и ръка, с бледа усмивка на лице
Със студения въздух около нея
Тя винаги поръчва едно и също нещо от менюто
Осем без петнадесет
Настъпва тишина, чашата е наполовина празна
Свещта се стопява малко по малко
Оставяйки издължени сенки върху бялата покривка
Тя знае
Тя приема този момент за даденост
Вратата се отваря и той влиза
Но сякаш дори не забелязва, че съм тук
*Толкова далече, но толкова близо един до друг
(Толкова приятна вечеря) По време на тази вечеря
(Може да бъде толкова хубаво) Аз унивам все повече и повече
Защо нещата трябва да бъдат такива?
Толкова далече, но толкова близо един до друг
(Защото аз съм толкова привлекателна) Достатъчно близо, че да се докоснем
(Може да бъде толкова хубаво) Аз унивам все повече и повече
Защо нещата не могат да бъдат по-различни?
8:30
В очите му след чаша вино
Има толкова среднощни сцени
Той реже безучастно пържолата си
Тя не е достатъчна за него, не можа да го заплени
Той знае
Умът му е изпълнен единствено със звука на музиката
Той я поглежда и изрича текста не песента
Но тя сякаш дори не забелязва, че съм тук
*Толкова далече, но толкова близо един до друг
(Толкова приятна вечеря) По време на тази вечеря
(Може да бъде толкова хубаво) Аз унивам все повече и повече
Защо нещата трябва да бъдат такива?
Толкова далече, но толкова близо един до друг
(Защото аз съм толкова привлекателна) Достатъчно близо, че да се докоснем
(Може да бъде толкова хубаво) Аз унивам все повече и повече
Защо нещата не могат да бъдат по-различни?
**Караш ме да се чувствам самотен
Толкова самотен
И ние сме самотни
Толкова самотни
Караш ме да се чувствам самотна
Толкова самотна
И ние сме самотни
Толкова самотни, да
Под едни и същи светлини
Ние двамата мислим за различни неща
Опитваме се отново да напълним чашите с вино
Но лилавата светлина вече не свети над нас
Толкова близо
(Приятно е) Тази вечеря се повтаря отново и отново
(Може да бъде толкова хубаво) Аз унивам все повече и повече
Затова искам да си върна светлината
Ставаме от масата по едно и също време, девет часа
Сякаш е било планирано, без да се разкайваме
Обръщаме си гръб един на друг
И краят на вечерята настъпва
**Караш ме да се чувствам самотен
Толкова самотен
И ние сме самотни
Толкова самотни
Караш ме да се чувствам самотна
Толкова самотна
И ние сме самотни
Толкова самотни, да
Няма коментари:
Публикуване на коментар