Тази градина е изпълнена с разцъфваща самота
В капан съм на този пясъчен замък, осеян с бодли
Как се казваш? Имаш ли къде да отидеш?
O, можеш ли да ми кажеш?
Видях те да се криеш в тази градина
И аз знам, че твоята топлина е реална
Ръката ти, с която береш сините цветя
Искам да я хвана, но
Такава е съдбата ми
Не ми се усмихвай и не ме дарявай със светлината си
Защото аз не мога да дойда при теб
Нямам име, с което можеш да ме повикаш
Знаеш, че не мога
Да ти покажа себе си, да бъда твой
Не мога да ти покажа недостатъците си
Затова се изправям пред теб с маска на лице
Но аз все още те искам
Едно цвете, приличащо на теб
Разцъфна в тази градина на самотата
Исках да ти го подаря
Сваляйки тази глупава маска от лицето си
Но аз знам, че това няма да трае вечно
Знам, че трябва да продължа да се крия зад нея
Защото съм грозен
Страхът, който изпитвам
Непоносим е
Но съм толкова уплашен
Че накрая и ти ще ме напуснеш
Затова се изправям пред теб с маска на лице
Единственото нещо, което мога да направя е
Да посадя едно цвете, приличащо на теб
Което да разцъфне в тази градина, в този свят
И да продължа да дишам като човека, който ти някога познаваше
Но аз все още те искам
Аз все още те искам
Може би ако тогава
Бях малко по-смел и се бях изправил пред теб
Дали сега нещата щяха да бъдат различни?
Аз плача сам
В този изчезващ, рухващ пясъчен замък
Гледайки счупената си маска
И аз все още те искам
(Но аз все още те искам
Но аз все още те искам)
И аз все още те искам
Няма коментари:
Публикуване на коментар