Говоря за нещата, които крия в себе си
Те ме накараха да се променя толкова много
Те ме карат да губя съзнание, връзват ръцете ми
Затварят ме в една мрачна стая
Времето, което изгубих
Спомените за любовта ни, които захвърлих
Те бяха изтрити от ума ми, забравени
От тях останаха само празни черупки
И без да осъзнавам, аз извиках
Защото тези спомени бяха единственото нещо, което имах
Сега сърцето ми е студено като лед
Не искам да помня нищо, когато се събудя
Искам да избягам от тази болка, която ме държи в капана си
Искам някой да ми помогне да се освободя
Искам някой да излекува душата ми, осеяна с белези
*В тъмното нощно небе
Твоят образ ме гледа от там, не ме напуска
Събужда ме от съня ми
И отново ме целува
**Все още усещам аромата ти
Все още чувам гласа ти, който ми нашепваше "Обичам те", всеки ден
Къде си?
Скрита си на място, където не мога да те видя
Заради болката, която ти причиних, когато
гневът ми ме превръщаше в друг човек
Искам да прогоня спомените от съня си
Искам да намеря човека, който бях преди теб
Но раните, който остави в сърцето ми, са прекалено дълбоки
Опитвам се да ги пренебрегна, но сърцето ме боли и се събуждам
Ти беше като лъч светлина в мрачните ми спомени
Ти ме прие такъв, какъвто съм, с обърканите ми чувства
Ти ми помогна отново да се изправя на крака
Опитах се да задържа ръката ти
Опитах се да преодолея кошмарите си
Все още се опитвам, но е толкова трудно
Да избягам от това място, в което сам се затворих
Искам да избягам от мрака
И да те намеря
Дори и вече да не мога да те докосна
Дори и вече да не можеш да ме държиш в прегръдките си
Това, което има контрол над мен
Не са нещата, които крия в себе си
Това, което може да ме излекува
Не е някое силно лекарство
Нужна ми е единствено любов
Един глас, който чувам в ухото си
Ме събужда от съня, в който се бях изгубил
Притегля ме в обятията си и ме целува
А след това изчезва, вече не го виждам
*В тъмното нощно небе
Твоят образ ме гледа от там, не ме напуска
Събужда ме от съня ми
И отново ме целува
**Все още усещам аромата ти
Все още чувам гласа ти, който ми нашепваше "Обичам те", всеки ден
Къде си?
В недостижимото нощно небе
Аз виждам образът ти
Всяка нощ се вглеждам в теб и забравям изтощителните си дни
Ти украсяваш небето като картина
Казвам съжалявам, опитвайки се да те задържа
Не си отивай, аз викам към теб
Изпълнена с тъга, защото няма да те видя никога повече
Сълзите ми отново се стичат
Няма коментари:
Публикуване на коментар