Бутан и блъскан насам-натам
Животът ми в пълен с празни моменти
Вече не чувствам нищо
Душата ми е като бездънна пропаст
Моето Аз от вчера, винаги съжалява за много неща
Но моето Аз от днес никога не разбира за това
Имало е толкова много моменти
В които си бил бутан и блъскан насам-натам
(В които си бил бутан и блъскан насам-натам)
В които си бил бутан и блъскан насам-натам
(В които си бил бутан и блъскан насам-натам)
Йо, сега аз играя важна роля в този живот
Също като найлон
Аз се разтягам и разпростира около целия свят
Превръщам се в тънко, невидимо покритие
Кармата виси на врата ми
Има толкова препятствия на пътя ми
Трябва да събера кураж и да ги преодолея
И да сложа край на този сън
Знам, че мога да се справя с това
Да порасна, да, трябва да порасна, порасна
Трябва да променя цвета на мечтата си
Трябва да я оставя да изгори
Защото кратките мечти, които постоянно се променя
Те са тези, които носят светлина в живота ти
И нека да ти кажа защо
В последно време си търся работа
Защото нямам мечта (Може би)
Изпуснах много шансове, изгубих много възможности
Вече не искам да бъда пренебрегван и подценяван
Но проблемът е, че се държа сякаш го искам
Сега, когато вече не съм част от твоя живот
Външният свят е много по-различен от това, което си представях
С всеки изминал ден умът и душата ми се изтощават все повече
По някакъв начин, ти си ме предпазвала от това
Чудя се как е било възможно да бъдеш толкова силна
Бях прекалено зает да подхранвам алчността си
И затова изгубих толкова много неща
Да бъда сам е единственият начин отново да се почуствам пълноценен
Винаги съм се доверявал и разчитал на теб
Но сега няма друг избор, освен да отвикна от тези навици
Това означава ли че съм слаб?
Загърбих хората, които ти и аз бяхме вчера
И това ме превърна в човека, който съм днес
Нищо няма да ме спре
Защото това съм аз
*Разбитото сърце, о, дори и да боли толкова много
Това вече е история, няма връщане назад
Този кратък сън, о, е пълен със спомени за теб
Днес отново не мога да ги забравя
Утре също няма да успея, както не успях и вчера
Добре, отново съм в моя автобус номер 156
И някак ми се иска да си припомня миналото
Времето отминава толкова бързо
Все още помня онези моменти
Когато животът ми беше толкова безгрижен
Тогава не знаех нищо, мисля, че това все още е така
Аз все още проучвам свята галактика
Все още не знам до къде се простира тя
Но ми става все по-трудно да го направя
Защото се давя в безбройните погледи насочени към мен
Стоя повече под светлината на прожекторите,
отколкото под слънчевата светлина всеки ден
Това ме кара да се замислям за това
Че рапът сега е моя нов автобус 156
Който ме кара към бъдещето ми
Ако спомените от вчера ме превърнаха в човека, който съм днес
Кога ще мога да създам нови спомени, които да
ме превърнат, в човека, който ще бъде утре
Надявам се, че харесваш до къде съм стигнал сега
*Разбитото сърце, о, дори и да боли толкова много
Това вече е история, няма връщане назад
Този кратък сън, о, е пълен със спомени за теб
Днес отново не мога да ги забравя
Утре също няма да успея, както не успях и вчера
Ти също ли мислиш за мен?
Винаги ли плачеш, когато вали?
Когато болката и срамът се завърнат
Когато славата избледнее
Когато се наложи да преоткриеш себе си
Но цената за това бе да потъна в мрак
Омразата превзе сърцето ми и го изгори
за един кратък като серенада момент
В мен забушува ураган
Когато каза, че греша и отказа да признаеш, че съм прав
Сега мога единствено да си представям как ти ме държиш здраво
(Не можа ли да се опиташ да ме задържиш?)
Разбитото сърце, о, дори да се опитам да го забравя
Това вече е история, която е гравирана в сърцето ми
Този кратък сън, о, е пълен със спомени за теб
С моменти, които никога няма да забравя
От безценния ми вчерашен ден
Ще го помня и утре, моя вчерашен ден
Съжалявам, че си отидох
Ще го помня и утре, моя вчерашен ден
Безценния ми вчерашен ден
Няма коментари:
Публикуване на коментар