Помниш ли първата ни среща
Заровена дълбоко в старите спомени
Помниш ли онзи студен зимен ден
В който вървяхме един до друг и малката ти ръка държеше моята
По онова време и до ден днешен
Докосването ти ме разтапя като топлата пролет
*Ти ми даде всичко от себе си, но въпреки това
Ти ми се извиняваш и продължаваш да ми даваш още
А това, което аз ти дадох в замяна
Все още е нищо, нищо, нищо (Все още)
Затова аз толкова съжалявам
Затова аз съжалявам
Зелените светлини на Млечния път
Трептят и сякаш танцуват
Тези ярки зелени вълни
Вярвам, че ще сияят вечно
Дори това да е просто сън, няма значение
Дори да потъна в този океан, аз ще продължа да дишам
Всичко ще бъде наред, аз няма да се страхувам
и ще продължа да плувам до самия край
По онова време и до ден днешен
Топлата ти ръка продължава да държи моята
*Ти ми даде всичко от себе си, но въпреки това
Ти ми се извиняваш и продължаваш да ми даваш още
А това, което аз ти дадох в замяна
Все още е нищо, нищо, нищо (Все още)
Затова аз толкова съжалявам
Затова аз съжалявам
Безбройните снежинки, които падат през зимата
Ме гледат със студените си очи, но ти винаги си до мен
Държиш ме в прегръдките си и да разтапяш тези снежинки
Много се радвам, че те имам
Щом ти си тук, за мен винаги е пролет
Толкова съм ти благодарен
Сега, аз ще ти дам всичко от себе си
Няма нужда да се извиняваш за нищо
Ще ти дам повече, отколкото ти даде на мен, приеми всичко
Аз толкова съжалявам, съжалявам, но също така
Толкова съм ти благодарен
Благодаря
Толкова съм ти благодарен
Благодаря
Благодаря
Няма коментари:
Публикуване на коментар