Един ден, аз написах
Едно дълго писмо до луната
Не сияе по-силно от теб, но
Аз запалих една малка свещ
*В пустия парк по изгрев слънце
Безименната птица, която пееше там
Къде си?
О, ти
**Защо плачеш?
Тук сме само аз и ти
Аз и ти
О, ти
***Пеещият ти глас
Потъва дълбоко в нощта
И стъпка по стъпка
Носи червеното утро
****Когато изгревът отмие
Когато луната заспи
Синята светлина, която беше до мен
Изчезва
И днес, аз живея, колкото да оцелея
Продължавам да вървя, колкото и изморени да са краката ми
Слънцето ме оставя без дъх
Светът ми отнема всичко, което имам
Безсилен съм, няма какво да направя, затова
Под лунната светлина, аз събирам разбитите си парчета
Наричам те лунно дете
Ние сме деца на луната
Студеният въздух на нощта ни дава живот
Да, ние живеем и умираме по едно и също време
Но в момента можеш спокойно да отвориш очите си
Защото както се казва в онази реплика от онзи филм
В момента целият свят е син под лунната светлина
*В пустия парк по изгрев слънце
Безименната птица, която пееше там
Къде си?
О, ти
**Защо плачеш?
Тук сме само аз и ти
Аз и ти
О, ти
***Пеещият ти глас
Потъва дълбоко в нощта
И стъпка по стъпка
Донесе червеното утро
****Когато изгревът отмие
Когато луната заспи
Синята светлина, която беше до мен
Изчезва
***Пеещият ти глас
Потъва дълбоко в нощта
И стъпка по стъпка
Носи червеното утро
****Когато изгревът отмие
Когато луната заспи
Синята светлина, която беше до мен
Изчезва
Когато изгревът отмие
Когато луната заспи
Синята светлина, която беше до мен
Няма коментари:
Публикуване на коментар