Кой е този човек, който стои пред мен?
Ти наистина ли си мъжа, когото обичах?
Очите ти, които гледат към мен, изглеждат толкова тъжни
Това така ме изплаши, но просто се престорих, че не знам нищо
Това не е възможно, вероятно просто си въобразявам
Не исках да те тормозя с безсмислени тревоги
Не исках да се караме, не
Затова просто се усмихнах неловко и казах, че съм изморена
И че ще се видим утре
И по пътя към вкъщи
*Сълзите ми се стичаха, аз плаках известно време
Защото знаех, че всичко е свършило
Че дори когато съм до теб
Ние никога повече няма да можем да се усмихваме както преди
Пътят до вкъщи ми се струва толкова далечен днес
Също като разстоянието между нас
Карахме се като луди и отново се сдобрявахме
Но този път е различно
Ако просто си малко изтощен
Ако те почакам още малко
Дали всичко ще бъде наред?
Не мисля така, мисля, че ще бъда тъжна
Също като сега, докато вървя сама
*Сълзите ми се стичаха, аз плаках известно време
Защото знаех, че всичко е свършило
Че дори когато съм до теб
Ние никога повече няма да можем да се усмихваме както преди
Ще бъде трудно, но мисля, че ще бъде за добро
Ако просто те напусна сега
Сега, без теб
Дори да не мога да бъда щастлива, независимо кого срещна
Дори да плача всеки ден
Дори да ми липсваш
Ще го направя, защото ще бъда самотна
Дори когато бъда до теб
Аз ще се чувствам сама, ако продължим с това
Няма коментари:
Публикуване на коментар