*Дори през щастливите сцени
Ти не казваш нищо
През всички безкрайни смени на сцени
Ти не казваш нищо
**Тази монодрама
Се превърна в черно-бял филм
Не знам откога
Но ние спряхме да си говорим
Аз не помня онези дни
Как звучеше твоят топъл глас
Опитвам се да чета по устните ти
Опитвам се да направя субтитри
Но няма повече реплики
Защо се смеехме преди?
Какво беше толкова смешно?
Може би ушите ми са оглушели, защото над сърцето ми е замъглено
***Не чувам нищо
Има само нями сцени
Превъртам ги отново и отново, но ти не казваш нищо
Дори най-кратките ни разговори са беззвучни
Напълно беззвучни в спомените ни
Преди, това беше един популярен филм
Но краят му не е щастлив
Но класическите сцени и реплики
Завинаги ще останат в спомените ми
Ще станат в спомените ми, вероятно
Много ще ми липсваш
Дори и сега завесите са се спускат
Краят е тъжен
Чувствата все още не са избледнели
Всеки един момент се превръща в панорама и отминава
Ние бяхме толкова красиви
Защо бяхме толкова щастливи?
Може би ушите ми са оглушели, защото над сърцето ми е замъглено
***Не чувам нищо
Има само нями сцени
Превъртам ги отново и отново, но ти не казваш нищо
Дори най-кратките ни разговори са беззвучни
Напълно беззвучни в спомените ни
Става все по-черен и по-черен
Губи цвета си
Ние избледняваме, изчезваме
***Не чувам нищо
Има само нями сцени
Превъртам ги отново и отново, но ти не казваш нищо
Дори най-кратките ни разговори са беззвучни
Напълно беззвучни в спомените ни
*Дори през щастливите сцени
Ти не казваш нищо
През всички безкрайни смени на сцени
Ти не казваш нищо
**Тази монодрама
Се превърна в черно-бял филм
Не знам откога
Но ние спряхме да си говорим
Няма коментари:
Публикуване на коментар