Ние от онова време
Беше толкова трудно
Да гледаме към звездите в небето, които бяха толкова далече
Ти от онова време
Не вярваше в галактиката
Но аз я видях
Сивата галактика
Сигурно е било болезнено
Сигурно е било толкова трудно
Защото аз тичах, следвайки
Една безкрайна светлина
*Аз бегло си спомням
Въздуха в онзи летен ден
Толкова студен, звукът на сивите улици
Как вдишах дълбоко въздух и почуках на вратата ти
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Сега, аз се надявам, че
Ние ще се смеем много
Всичко ще бъде наред
Тъй като аз от настоящето съм добре
Ти от вчерашния ден
Сега, аз виждам всичко
Многобройните тръни по напъпващите рози
Искам да ги прегърна
Едно усмихващо се дете
Дете, което винаги просто се усмихваше лъчезарно
Когато погледна на теб по този начин
Аз не мога да спра да се усмихвам
*Аз бегло си спомням
Въздуха в онзи летен ден
Толкова студен, звукът на сивите улици
Как вдишах дълбоко въздух и почуках на вратата ти
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Тази вечер
Ако докоснеш ръката ми
Можеш ли да задържиш тази ръка?
Аз ще се превърна в теб
Ти просто трябва да
Погледнеш към моята галактика
Да се изправиш лице в лице с онези звезди
И аз ще ти дам моя свят
Светлините, които светеха в очите ти
Са аз от настоящето
Ти си моето момче, моето момче
Моето момче, моето момче, моето момче
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Ние ще се променим
Няма коментари:
Публикуване на коментар