За всички безкрайни истории
Аз наострян слуха си, понякога мълчаливо
Се приближават все повече и повече
Виждам надеждата отдалече
Но без дори една единствена сладка утешителна дума
Тя се разпръсква и изчезва
*Моето чувство на самота
Моята тиха депресия
Все още живеят в сърцето ми
Опитвам се да се приближа
Но ти студено ме отблъскваш
**Моля те, отведи ме сега
Моля те, отведи ме сега
Отведи ме
Към светлината, която ще засияе над мен
Моля те, отведи ме сега
Надеждата, която усещам сред студения въздух
Идва при мен отдалече
И нежно ме обгръща
От тези непроменливи спомени
(Не бих могла да избягам, дори да се опитам)
Времето, което води към нашата среща
(Моля те, не го спирай, за мен)
*Моето чувство на самота
Моята тиха депресия
Все още живеят в сърцето ми
Опитвам се да се приближа
Но ти студено ме отблъскваш
**Моля те, отведи ме сега
Моля те, отведи ме сега
Отведи ме
Към светлината, която ще засияе над мен
Моля те, отведи ме сега
Моля те, отведи ме сега
Отведи ме надалече
Моля те, отведи ме сега
Отведи ме
Няма коментари:
Публикуване на коментар