Върху възглавницата ми
Не мога да се изморя
Да ти споделям крехката си истина
Че все още се надявам вратата да бъде отворена
Защото прозорецът
Се отвори веднъж за теб и мен
Сега моята вечност рухва
И аз се чудя дали ти ще ме искаш сега
*Как бих могъл да знам
Че един ден ще се събудя с по-силни чувства
Но аз вече бях достигнал брега
Предполагам, че ние бяхме кораби в нощта
Нощта, нощта
Ние бяхме кораби в нощта
Нощта, нощта
Аз се чудя
Да ли ти си най-добрата ми приятелка
Чувствам се сякаш река се стича през съзнанието ми
Искам да те попитам
Дали всичко това не е просто в главата ми
Сърцето ми бие като лудо тази вечер
Чудя се
Ако ти
Си прекалено добра, за да бъдеш истина
Бих ли могъл
Да те привлека по-близо до себе си
*Как бих могъл да знам
Че един ден ще се събудя с по-силни чувства
Но аз вече бях достигнал брега
Предполагам, че ние бяхме кораби в нощта
Нощта, нощта
Ние бяхме кораби в нощта
Нощта, нощта
Няма коментари:
Публикуване на коментар