Един ангел и един демон стоят на връхчетата на пръстите ми
Карат ме да пиша песни, независимо дали се усмихвам или плача
Дори когато цялата хартия се намокри
Аз не мога да спра
Понякога, аз преувеличавам тъгата си, когато пиша
*Защо станах текстописка
Карайки себе си да говоря за теб?
Понякога, започва да ме боли по-силно от обикновено
Затова трябва да запуша ушите си
Когато чуеш моята песен
Моля те, прости ми за егоистичната ми алчност
Аз не мога да те защитя
От думите ми
Понякога си мисля
Че съм прокълната
Не искам ти да чуваш това
Но аз трябва да пиша, трябва да отбелязвам всичко
Дори и ти да не искаш това
Като социопатка, аз знам това, но продължавам да го правя
Затова съм сигурна, че ти ще се отдалечиш още повече,
дори и да нямаш намерение да го правиш
Но дори и да се превърнем в звезди на трагедия
Всичко ще бъде наред
Защото това ще утеши някого някъде там
*Защо станах текстописка
Карайки себе си да говоря за теб?
Понякога, започва да ме боли по-силно от обикновено
Затова трябва да запуша ушите си
Когато чуеш моята песен
Моля те, прости ми за егоистичната ми алчност
Някой да ми каже как да спра
Ти никога няма да разбереш какво преживявам аз
Трябва да бъда напълно честна
Като снимка, филм
Някой да ми каже как да спра
Ти никога няма да разбереш какво преживявам аз
Трябва да бъда напълно честна
Като снимка, филм
Защо станах текстописка
Карайки себе си да говоря за теб?
Понякога, започва да ме боли по-силно от обикновено
Затова трябва да запуша ушите си
Когато чуеш моята песен
Моля те, прости ми за егоистичната ми алчност
Няма коментари:
Публикуване на коментар