В повторението на срещи и раздели
Единственото нещо, което мога да направя, е да търпя
На края на този безкраен път
Надявам се, че ти ще бъдеш там, но колкото повече вървя
Толкова по-силно се сипе дъждът
Човекът, който беше причината да живея
Изчезна като мираж
Независимо че живея в лабиринт, в надежда и мъчение
Аз изтърпявам всичко, гледайки към пламтящия залез
Аз отново ще се изправя пред новия ден
*Далечният копнеж от миналото
Се превръща в сълзи и се стича от очите ми
Сърцето ми, което се държи като лудо
Ще го изпратя горе в небесата
Любовта ме убиваше
Знаех, че този тъжен сценарий ще се превърне в реалност
Въпреки че се надявам, че времето ще излекува цялата тази болка
Аз знам какъв късмет имам
Затова, аз просто тичам напред без никакъв план
Аз не се отказвам, загърбвам гордостта си
Очите ми се замъгляват от страх
В това непреодолимо препятствие на живота, аз ще се превърна
в мелодия, която ще кънти и ще се разпростре навсякъде
Продължавам да виждам хората, които ме напуснаха
С течение на времето, спомените се забиват в сърцето ми
Сърцето ме боли заради продължителните и непознати неща
Докато залитам, когато отворя очите си, реалността е точно пред мен
Трябва да прескоча тъгата и да се осъзная
Трябва да загърбя болката и отново да се затичам напред
Времето не спира да тече, а аз имам чувството, че
светът и глупостта ми ме дърпат насам-натам
Чувствам се като в затвор, като птица в кафез
*Далечният копнеж от миналото
Се превръща в сълзи и се стича от очите ми
Сърцето ми, което се държи като лудо
Ще го изпратя горе в небесата
Ще се превърна в цветче на един ветровит път
Следвайки мечтите си, които изчезнаха
Далечният копнеж от миналото
(Ти беше причината да живея)
Се превръща в сълзи и се стича от очите ми
(На края на този безкраен път, надявам се, че ти ще бъдеш там)
Сърцето ми, което се държи като лудо
(Като мираж)
Ще го изпратя горе в небесата
(Колкото повече вървя, толкова по-силно се сипе дъждът)
Няма коментари:
Публикуване на коментар