О, аз все още седя в същото кафене
Обаждам ти се както винаги
Къде си? Казваш, че след малко ще бъдеш тук
Ти идваш при мен усмихнат широко, ти си мой приятел
Слушай, момче
Може би защото ти винаги си до мен
Аз не съм самотна
Ти ми даваше якето си в студените зимни дни
Ти държеше чантата ти
Ти винаги се държеше сякаш не е нищо особено
Когато момичетата те заглеждаха
Защо ставам толкова чувствителна?
Не спирам да кашлям, това е единственият ми отговор
*Не те обичам, просто се нуждая от теб
Някой, който да ме слуша по цял ден
Не те обичам, просто ми е комфортно с теб
Никога не съм гледала на теб като на мъж
Темите ни на разговор много се промениха
С течение на времето, ние си заприличахме един на друг
Честно казано, не знам какво е това чувство
Каква е истината зад тази лъчезарна усмивка?
Прибрах се вкъщи и просто се втренчих в телефона си
Постоянно мисля за теб и на лицето ми се появява усмивка
Опитвам се да се осъзная и си казвам,
че не трябва да прекрачвам границата
Но в сърцето ми има един въпросителен знак
*Не те обичам, просто се нуждая от теб
Някой, който да ме слуша по цял ден
Не те обичам, просто ми е комфортно с теб
Никога не съм гледала на теб като на мъж
Честно казано, бях объркана (Ако трябва да бъда честна)
Когато ти се напи и поиска да започнем да се
срещаме (Аз трябваше просто да приема)
Цялото време, което прекарахме заедно
Предполагам, че се преструвах, че не знам какво чувстваш
(Не бях сигурна какво мислиш за мен)
Мисля, че те обичам, какво да правя?
Цял ден, сърцето ми се разтуптява при мисълта за теб
Мисля, че те обичам, липсваш ми през цялото време
Моля те, приближи се още малко към мен
Мисля, че те обичам
Мисля, че те обичам
Липсваш ми през цялото време
Моля те, приближи се още малко към мен
Няма коментари:
Публикуване на коментар