Сякаш беше вчера
Когато ние се държахме за ръце е се смеехме заедно
Защо всичко между нас трябваше да свършат по този начин?
Ако имахме повече време, всичко щеше да е наред
Всичко щеше да е наред, ако имахме повече време
Но тъй като вече не можем да върнем нещата назад
Аз просто гледам през прозореца, сама и ядосана
Сърцето ми е замръзнало заради спомените от миналото ни
Аз страдам от копнеж по теб и тъжно викам
Аз рухвам заради тази непоносима болка
Всеки ден е като ад, моля се, да се освободя от тази болка
Толкова е лесно
Просто да кажеш "Нека да се разделим" ще сложи край на всичко
Точно както ти направи миналата нощ
Всеки ден ще бъде болезнен
Сякаш сърцето ми има белег
Не мисля, че дори ще мога да дишам
Страх ме е
*Изгубена съм без теб
Всичко това ми изглежда като лъжа
Поне ще измислиш ли някакво извинение
За да мога да те презирам?
Изгубена съм без теб
Когато утрото настъпи
Аз имам чувството, че се върнеш обратно при мен
Такава съм глупачка
**Вали и в нощ като тази
Ти си отиде и аз останах сама на тази улица
Защо, защо, защо?
Защо, защо, защо?
Аз те чакам, като глупачка
Ти няма да се върнеш, но
Защо, защо, защо?
Защо, защо, защо?
Защо не спирам да мисля за теб?
Ще бъда добре, ако постоянно съм зает и правя това-онова
Ако времето отмине така, ще мога ли някой ден да те забравя?
Да, аз казвам
Виждайки те да си отиваш без колебание
Те прави да изглеждаш толкова студен, отдалечаваш се все повече
Защо всичко между нас трябваше да свършат по този начин?
Постоянно се питам, ами ако нещата се бяха развили по друг начин?
Спри на място, ти си мой
*Изгубена съм без теб
Всичко това ми изглежда като лъжа
Поне ще измислиш ли някакво извинение
За да мога да те презирам?
Изгубена съм без теб
Когато утрото настъпи
Аз имам чувството, че се върнеш обратно при мен
Такава съм глупачка
Тръни пробождат сърцето ми, имам чувството, че кърви
Самотата ме обгражда като мъгла
Не виждам нищо, затова не знам дали е нощ или ден
Аз просто чакам, докато нощта отмине
Казвам си, че няма да се опитвам да те задържа, че ще те преодолея
Но просто не мога да се откажа от теб
Някога, някъде, по някакъв начина, аз отново ще застана пред теб
За нас няма такова нещо като край
Никога, точно така, никога
*Изгубена съм без теб
Всичко това ми изглежда като лъжа
Поне ще измислиш ли някакво извинение
За да мога да те презирам?
Изгубена съм без теб
Когато утрото настъпи
Аз имам чувството, че се върнеш обратно при мен
Такава съм глупачка
**Вали и в нощ като тази
Ти си отиде и аз останах сама на тази улица
Защо, защо, защо?
Защо, защо, защо?
Аз те чакам, като глупачка
Ти няма да се върнеш, но
Защо, защо, защо?
Защо, защо, защо?
Защо не спирам да мисля за теб?
Няма коментари:
Публикуване на коментар