Спри да се държиш, сякаш ти е толкова комфортно
Защото ти и аз, ние все още сме непознати
Спри да се оплакваш като малко дете
Защото все още дори не съм започнала
Не ми харесва тази любов, която е като дете, което си играе с огъня
Аз просто съм малко премръзнала, добре съм
Всъщност не, аз...
*Все още те мразя, който се отказа от мен
На моето безразлично захладняло сърце, все още
Му лисваш, липсваш му, липсваш му
Липсваш му, липсваш му
Спри да сияеш, спри да се преструваш, че проявяваш интерес към мен
Защото светът винаги е бил мрачен (Чу какво казах)
Как можеш да се усмихваш толкова лъчезарно? (Какво?)
Но поглеждайки по-отблизо, аз виждам, че изражението ти е тъжно
(Знам какво е, аз също съм се чувствала така)
Не харесвам любовта на възрастните, които пресмятат всичко
Аз просто съм малко изморена, добре съм
Всъщност не, аз...
*Все още те мразя, който се отказа от мен
На моето безразлично захладняло сърце, все още
Му лисваш, липсваш му, липсваш му
Липсваш му, липсваш му
Любовта на младостта ми свършва просто така
Моля те, бъди щастлив
Дори да отмине дълго време, нека да помним
Че някога двамата сме се обичали
Че някога двамата сме се обичали
Няма коментари:
Публикуване на коментар