Избледнява, светлината на бъдещето ми
Заради детинската си любов, аз изгубих пътя към мечтите си
Амбицията ми се остреше като нож всеки ден
Но неконтролируемата ми алчност затъпи острието му
Знам всичко това
Любовта е другото име на Дявола, не трябва да хващам ръката и
Извиках, но изгубих съзнание
С всеки изминал ден, очите ми се отварят
все повече за острата действителност
Тя ме порязва като нож и по мен се стича червена кръв
Дори не предполагах, че алчността ми ще се
превърне в тромпет, който призовава ада
Оставам без дъх
Всяка нощ, аз затварям очи, опитвайки се да
загърбя извратената действителност
Но звънците на тази трагедия ехтят около мен
Но за да мога да се освободя от този грях,
не трябва да забравям нищо или да се предавам
Защото тези устни бяха прекалено сладки
Аз захвърлих бъдещето си, защото бях опиянен от това да ходя на срещи
И когато се събудих, се намирах на минно поле
Заобиколен от стресирани хора, готови да избухнат ако ги докосна
Нуждая се от чудо в тази действителност
Но преди, всичко ми се струваше толкова хубаво
Бях идиот, пристрастен към сладкото
Да, идиот
Не исках да пускам ръката на Дявола
Прекалено лошо, но е прекалено сладко
Прекалено сладко е, прекалено сладко е
Прекалено лошо, но е прекалено сладко
Прекалено сладко е, прекалено сладко е
Прекалено лошо, но е прекалено сладко
Прекалено сладко е, прекалено сладко е
Прекалено лошо, но е прекалено сладко
Прекалено сладко е, прекалено сладко е
Прекалено зло е
Прекалено зло е
Прекалено зло е
Да, зло е
Няма коментари:
Публикуване на коментар