Лунната светлина винаги ли е била толкова красива?
Нощта се задълбочава и таящият се копнеж навдига главата си
Обещанията, които останаха неспазени,
се издигнаха в небето като звездите
Вятърът, който вее през тази дълга нощ,
ми напомня за дъха ти, измъчва ме
*Черешовите цветчета, падащи с веещия вятър, ми напомнят за теб
Колко самотно ме кара да се чувствам сега
Болеше повече от рана от порязване
Когато те гравирах в сърцето си
Отвъд неприятните спомени, отвъд спомените, които искам да забравя
Дните, които прекарахме заедно, сияят толкова ясно
*Черешовите цветчета, падащи с веещия вятър, ми напомнят за теб
Колко самотно ме кара да се чувствам сега
Болеше повече от рана от порязване
Когато те гравирах в сърцето си
Когато лунната светлина започна да се отдръпва
За съжаление ти също започна да избледняваш
Ако всичко се промени и аз отново те видя
Аз ще те прегърна и ще ти кажа
Че 100-те дни от този сън
Бяха по-красиви от всеки друг ден
Ще ти кажа, че те обичах
Няма коментари:
Публикуване на коментар