Сякаш сърцето ми пресъхва
Дори падащите дъждовни капка са сухи
Дори това, което ми каза да е лъжа
Аз все още те искам
Ти вероятно не знаеш, че се чувствам по този начин
Днес отново, аз отмивам спомените си
Времето е малко мрачно и вали дъжд
Също като в деня, в който се срещнахме
Беше малко неочаквано, но
Дъждът падащ върху нас беше приятен
Тази разкривена статуя от спомени, която
ние заедно изваяхме, все още е недовършена
Ти ме напусна и аз останах сам
Аз бях твърдоглав, което още повече попречи на отношенията ни
Сега трябва да отмия всичко
Дори да съм малко мързелив
Няма нето един фонтан в това пресъхнало сърце
Дори да е сложено във вана
Преди ти сгряваше сърцето ми, до
такава степен, че то ставаше горещо
Но ти вече не си тук
Ти спря водата, която изпълваше сърцето ми
Ти вероятно си...
Трябва да отмия
Устните ти, името ти
На края ще ги изтрия от съзнанието си
Трябва да отмия
Устните ти, името ти
Ще ги отмия
Ще ги отмия
Днес времето е слънчево и малко облаци
Забелязвам дори най-малката промяна във времето
В сравнение с дните, когато се карахме като буря
Сега е доста по добре, но
Светлината в небето става жълта с тъга
Песните, които ми бяха познати като ритъма на сърцето ми
Сега те ме изненадват
Не искам да се връщам назад– никога
Преди се надявах, че ще ме оставиш на мира
Просто искам завинаги да сложим край на тази война
Ти си като сапунена опера
Защото толкова бях свикнал с това,
аз не можех да се разделя с теб
Не беше лесно
Ще те отмия от хладното си всекидневие
Хей
Топлата вода, която пуснах без дори да се замислям
Изпълни ваната
Изплисквам вода навсякъде, опитвам се
да те забравя, но нищо не се променя
Ти вероятно не знаеш, че се чувствам по този начин
Днес отново, аз отмивам спомените си
Няма коментари:
Публикуване на коментар