ПРЕВОД
На последната седалка на синия автобус #301
На всяка една уличка на снеговития Samchung-dong
На отсрещната улица, пред магазина
Ти все още си там
На мястото, където правят вкусен рамен в Hongdae
На жълтата пейка на брега на река Han
На каменния път на замъка Duk Soo
На улиците на Myungdong
Ти все още си там
*Какво ново има при теб? Добре ли си?
Аз просто се сетих за теб, докато вървях
Само теб те нямаше, само аз бях сама
Липсваш ми, липсваш ми, много ми липсваш
**Не знаех, бях шокирана
Че ще ми е толкова трудно заради теб
Ти беше единствени, ти беше всичко за мен
Липсваш ми, липсваш ми, толкова много съжалявам
Аз все още, аз все още съм тук
А ти къде си? Аз плача
Пред къщата ми, до където винаги ме изпращаше
На игралната площадка, която ти харесваше,
защото тям бяхме само ти и аз
На брега на океана в Jeongdongjin, в тези вълни
Ти винаги си там
*Какво ново има при теб? Добре ли си?
Аз просто се сетих за теб, докато вървях
Само теб те нямаше, само аз бях сама
Липсваш ми, липсваш ми, много ми липсваш
**Не знаех, бях шокирана
Че ще ми е толкова трудно заради теб
Ти беше единствени, ти беше всичко за мен
Липсваш ми, липсваш ми, толкова много съжалявам
Аз все още, аз все още съм тук
А ти къде си? Аз плача
Мисля, че ме боли, мисля, че нещо не е наред с очите ми
Не виждам нищо без теб
Ще се почувствам по-добре, ще го преодолея
Ако просто живея, без да мисля за миналото
Всички казват това, казват, че става поносимо
Но ти ми липсваш, липсваш ми, много ми липсваш
Какво да правя? Какво да правя?
Ако продължа да живея без да те забравя?
Тогава къде да отида, когато сърцето
ми е изпълнено единствено с теб?
Съжалявам, съжалявам, наистина много съжалявам
Няма коментари:
Публикуване на коментар