ПРЕВОД
*Днес се чувствам особено самотна, странно самотна
Тази вече не искам да бъда сама
Искам да се срещна с някого и да си поговорим
Затова, аз излизам от къщата без никакъв план
Стъпките ми ме водят до станция Gangnam
От многото пияни хора
Аз съм единствената, която няма никакво изражение на лицето
**Днес се чувствам особено самотен, задушавам се
Това е мъчение, постоянно мисля за теб
Тогава не разбирах каква благословия е
Приемах любовта като даденост
Тези дни бяха толкова хубави, не мога ли да се върна назад към тях?
В един момент, аз се озовах пред къщата ти и започнах
да крача напред-назад, такъв съм глупак
Когато приключа с работата си и слънцето започне да залязва
Както винаги, аз държа две бирени кутийки в ръцете си
Защото дори 5% алкохол не могат да ме утешат
Може би те ще запълнят 5% от сърцето ми, които липсват
Отварям вратата и влизам вътре, за да намеря
празнотата, която се е разпростряла из цялата ми стая
Натъжавам се, дори и животът ми да не
е чак толкова лош, защо това е така?
20-те ми години минаха добре
Но аз постоянно мисля за теб
Ще го намериш за смешно, да ме видиш как се оплаквам от тъгата си
Самотата не си отива, особено днес
Всъщност, това ми се случва доста често, боли ме
*Днес се чувствам особено самотна, странно самотна
Тази вече не искам да бъда сама
Искам да се срещна с някого и да си поговорим
Затова, аз излизам от къщата без никакъв план
Стъпките ми ме водят до станция Gangnam
От многото пияни хора
Аз съм единствената, която няма никакво изражение на лицето
**Днес се чувствам особено самотен, задушавам се
Това е мъчение, постоянно мисля за теб
Тогава не разбирах каква благословия е
Приемах любовта като даденост
Тези дни бяха толкова хубави, не мога ли да се върна назад към тях?
В един момент, аз се озовах пред къщата ти и започнах
да крача напред-назад, такъв съм глупак
Когато магазините по улиците започнат да затварят
Когато уличните светлини започнат да затварят очите си
Има чувството, че аз съм единствения на този свят
Защо тази вечер небето е пълно със звезди?
Аз залитам, докато вървя по улицата
Подминах няколко автобусни спирки
И пред мен се появи една улица, която ми е прекалено позната
Искам да извикам със силен глас "Аз съм тук"
Когато тази нощ отмине, ще е сякаш нищо не е случило
Има чувството, че дните, в които те имах, бяха едва вчера
Днес се чувствам особено самотна, чувствам странна болка
Тази вече не искам да бъда сама
Не става въпрос за друг, ти си този, който ми липсва
Затова, аз излизам от къщата без никакъв план
Отивам там, на където ме водят стъпките ми, скъпи
В един момент, аз се озовах на улицата пред
къщата ти, този път няма да я подмина
Днес се чувствам особено самотен, задушавам се
Това е мъчение, постоянно мисля за теб
Тогава не разбирах каква благословия е
Приемах любовта като даденост
Тогава ние бяхме толкова млади, не можем
ли да се върнем назад към това време?
В един момент, аз се озовах пред къщата ти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар