ПРЕВОД
Под високите улични лампи
Аз се прибирам вкъщи сама
Изричайки тъжни те думи, не искам да отивам там...
Стъпките ми стават по-бавни
Аз обикалям около дома си няколко пъти и на края
Аз спирам пред къщата си и започвам да търся ключовете си
Аз съм самотник в тихата ми стая
Чувствам се нервна и усилвам звука на телевизора
Но защо онези хора се смеят?
Надявам се да завали мрачен дъжд
Чувствам нечия топлина на празната пейка на детската площадка
Защо от тази топлина ми става още по-студено?
Аз заравям лицето си в свитите си рамене
Ръцете ми, които скрих в джобовете си, стават студени
Вятърът е по-студен от вчера, за това аз
се сгушвам още по-дълбоко под одеялото си
Но вятърът минава през всяка една пролука и ми става студено
Извън прозореца, няма никакви признаци на
живот, сякаш всички светлини са изгаснали
Гледайки навън, аз изпускам незначителна въздишка
Стаята ми е по-студена от средата на зимата, въздухът
е студен дори до връхчетата на пръстите ми
По-добре ли ще е, ако пролетта никога не настъпи?
Ледените висулки в стаята ми ще се разтопят
ли, когато настъпят слънчевите и хубави дни?
Няма коментари:
Публикуване на коментар