При звука на нещо, което се чупи
Аз се пробудих от съня си
Този напълно непознат звук
Опитвам се да си запуша ушите, но той ми пречи да заспя
Болката в гърлото ми става все по-силна
Опитвам се да я облекча
Но оставам без глас
О, днес, аз отново чувам онзи звук
Кънти отново, онзи звук
И по замръзналото езеро се появяват пукнатини
Аз потънах в това езеро
Удавих гласа си за теб
В зимното езеро, в което бях захвърлен
Дебели стени от лед се издигнаха около мен
Затворен съм в този сън
Все още изпитвам агонизираща болка
Дали не изгубих себе си
Или пък не намерих теб?
Изведнъж аз изтичвам до езерото
О, в него виждам отражението си
Моля те, не казвай нищо
Протягам ръката си към него, за да закрия устата му
Но в крайна сметка, пролетта ще настъпи някой ден
И ледът ще се сопи и ще се оттече
Кажи ми дали гласът ми е бил истински
Трябваше ли да се оставям да бъда захвърлен?
Кажи ми дали болката ми е била истинска
Как трябваше да постъпя в онзи момент?
Няма коментари:
Публикуване на коментар