Аз плаках, докато седях на бюрото си
След като видях снимката ти
Опитах се да не плача, но
Не е толкова лесно, колкото си мислех
Няма да стане така, както аз искам
Просто спри там, където си и не продължавай
За да можеш да се върнеш обратно при
мен, защото не мога да се утеша
Аз извадих новото си червило
Сложих си повече от обикновено
Опитвам се да изляза, но
Не е толкова лесно, колкото си мислех
Аз отварям гардероба си и стоя пред него известно време
Но единственото нещо закачено в него са спомени за теб
*Докато се гримирах, аз плаках като луда
Защото те мразех, ти, който ме захвърли
Ти ми обеща
Че докато остареем и умрем
Ние ще бъдем заедно, че ще ме защитаваш
Ти, нещастнико
Върху подутите ми от плакане очи
Аз сложих студена лъжица
В моментът в който подутината спадне
АЗ започвам да се страхувам, че ти не си там
Да казвам, че искам да се върна назад към миналото
Няма полза от това, защото ти вече не си тук
*Докато се гримирах, аз плаках като луда
Защото те мразех, ти, който ме захвърли
Ти ми обеща
Че докато остареем и умрем
Ние ще бъдем заедно, че ще ме защитаваш
Ти, нещастнико
Сладките думи, които ми говореше
Те са разпростиряни дълбоко в сърцето ми
Дните, които споделихме заедно
Аз никога няма да мога да се върна към тях
Докато се гримирах, аз се натъжих
А след това плаках като луда
Липсваш ми, ти, който ме захвърли
Ти ми обеща
Че докато остареем и умрем
Ние ще бъдем заедно, че ще ме защитаваш
Ти, нещастнико
Няма коментари:
Публикуване на коментар