ПРЕВОД
Вятърът разнася дъждовните капки върху цветята
Времето не може да настигне галопиращия бял
кон от приказките, който е младостта
Мечтите, за които мечтаеше преди, все
още ли ги държиш здраво в ръцете си?
Облаците отминават един след други и настъпва лятото
Сълзите се изпаряват с отминаващото време
По този път, по който всички ние вървим,
някой изгуби ли посоката си?
Обещахме си, че никога няма да се разделяме,
че винаги ще бъде заедно, завинаги
Дори да трябва да се преборим с времето, дори
да трябва да се изправим срещу целия свят
Вятърът разнася белите блещукащи снежинки
Като тях, косите ни също са побелели
Обещахме си, че заедно ще се изправим пред света, помниш ли това?
През онова лято, ние си пожелахме едно безкрайно голямо желание
Но хванати ръка за ръка, ние се превърнахме
в лодка, плаваща по реката от тъга
Ти каза, че никога няма да се разделяме,
че винаги ще бъде заедно, завинаги
Сега, аз искам да те попитам дали това бяха
просто празни думи, изречени от наивност?
Времето, което прекарахме заедно, не може да ни бъде отнето
Няма да забравя времето, когато бяхме млади и глупави
Моля снега да не заличава следите, които оставихме заедно
Моля снега да не заличава спомените, които споделихме
В тази нощ, сред зелената гладка трева
Под ярката луна, аз се сбогувам с теб
И чакам есенният вятър отново да задуха
Няма коментари:
Публикуване на коментар