Йо, след като повървях известно време, дъждът изведнъж спря
Аз безкрайно вървя сама, без чадър, без да чувствам нищо
Ти и аз, да не би да живеехме в спомените?
Да не би това да беше просто един моментен сън?
Дъждът и нашето сбогуване си приличат толкова много
Че той постоянно ми напомня за теб
