Всеки път когато копнежът дойде при теб, мисли за мен
Изпълни сърцето си със звука на дъжда и на музиката
Осъзнах, че животът не можа да е
изпълнен единствено със сладки моменти
В нощите, когато чувствам, че ти все
още си до мен, аз вероятно ще ти се обадя,
въпреки че никой няма да ми отговори
Днес отново, луната си отива с вятъра,
също като избледнелите ми надежди– ще
ме погледнеш ли в тази безсънна нощ?
Не спирам да копнея за теб, ти все още си в нараненото
ми сърце, очите ти, шепотите ти в ухото ми, но
Чувствата ми ще угаснат и като отминаваща
мода, ти ще бъдеш забравена
Аз се отдалечава от теб, защото просто е прекалено трудно
Но защо това да съм далече от теб е още по-трудно?
