ПРЕВОД
Мога ли да дойда при теб?
Страхувам се, за това спрях на място
Наистина ли трябваше да се срещаме?
Не мога да отговоря на това
Защото тези белези болят непоносимо
*Ще мога ли да кажа обичам те отново?
Аз те изхвърлям и изхвърлям от себе
си, но на края, ти отново ме изпълваш
Колкото и да се опитвам да те забравя,
това е като нелечима болест
Не мога да спра тази любов, която
се разпростира в тялото ми
Не мога да направя дори една крачка напред
След като почувствах задушаващия и остър вятър
Това беше последната нощ, в която те прегърнах на сила
Можем ли да се закълнем, че тази любов вече е само минало?
Щастливата усмивка, която дойде от ясните ти очи
Замръзна като статуя на изложение
Вече не мога да ги подтискам, спомените ми с теб
Защото тези белези болят непоносимо
*Ще мога ли да кажа обичам те отново?
Аз те изхвърлям и изхвърлям от себе
си, но на края, ти отново ме изпълваш
Колкото и да се опитвам да те забравя,
това е като нелечима болест
Не мога да спра тази любов, която
се разпростира в тялото ми
За вървя по същата улица като в онзи ден
В изгубените спомени, до вратата, където те виждам
Ако стоиш в спрялото време
Моля те, не мърдай, не се опитвай да ме забравиш
Спрялото време отново тиктака чрез теб
*Ще мога ли да кажа обичам те отново?
Аз те изхвърлям и изхвърлям от себе
си, но на края, ти отново ме изпълваш
Колкото и да се опитвам да те забравя,
това е като нелечима болест
Не мога да спра тази любов, която
се разпростира в тялото ми
Цената за това, че съсипах връзката ни
Не мога ли да те прегръщам толкова, колкото страдах?
Причината е, че те обичам, няма и ден, в който да не съм те обичала
Причината е, че те обичам, няма и ден, в който да не съм те обичала
Причината е, че те обичам, няма и ден, в който да не съм те обичала
Няма коментари:
Публикуване на коментар