ПРЕВОД
*Отново те разплаквам, както винаги
Това да гледаме само в една посока е само моментно
Също като отминаващият вятър и чувствата ни
Дори и ти все още да си до мен
Отново те разплаквам, както винаги
Това да гледаме само в една посока е само моментно
Също като отминаващият вятър и чувствата ни
Дори и ти все още да си до мен
Когато каза, че вече нищо те е както преди
Защо говоря неща, в които няма никакъв смисъл?
Защо викам?
Думите ми са скрити зад жалката ми гордост
Не, че вече не чувствам нищо към теб
Точно когато започнах да се чувствам комфортно около теб
Малките кавги отново извадиха болката наяве
Извиненията станаха все повече, чувствата ни започнаха да отслабват
Ти ме попита, защо се държа по този начин?
Аз те попитах, какво повече мога да направя?
Защо си толерантна единствено към себе си?
Преди ние се привличахме като океана, като магнити
Но сега, ние сме като еднаквите полюси на магнита
Отблъскваме се, водени от едно вманиачение
Щастливите дни изчезнаха, сълзите ни започнаха тихо да се стичат
Думите ни, които преди бяха толкова сладки, сега само ни нараняват
*Отново те разплаквам, както винаги
Това да гледаме само в една посока е само моментно
Също като отминаващият вятър и чувствата ни
Дори и ти все още да си до мен
Отново те разплаквам, както винаги
Това да гледаме само в една посока е само моментно
Също като отминаващият вятър и чувствата ни
Дори и ти все още да си до мен
Разликата между дори най-леките емоции е толкова сложна
Изморителното недоверие помежду ни, игата на дърпане и отблъскване
Ти винаги беше силната кралица, ти имаше власт над мен
Аз не можеш да се превърна в свой собствен господар
Големият белег в сърцето ми се превърна в бездънна пропаст
Аз говоря, сякаш нищо не е от значение, освен гордостта ми
Защото съм мъж, защото всичко е заради теб, която се промени
Аз просто въздишам тежко и се опитвам да сдържа всичко в себе си
Специални изненади- чувствени моменти
Ти не си в мой стил- егоистични мисли
Нещото, което се връща са критицизмът и студената тишина
Аз се отнасям добре с теб, но ти ме нападаш, казвайки, че съм сгрешил някъде
Като враг, разкрил слабостта си, аз се умолявам до самия край
Но ни се отдалечаваме все повече един от друг, не
разбирам каква е причината, че ми викаш като луда
Умът ми не може да го проумее
Дори днес, вятърът духа, затова ще отпусна
възела и ще ставя болката да отлети с него
Дори самият аз не знаех какво изпитвам към теб
Изморявам се от това да бъда до теб
Струва ми се, че се отдалечаваме един от друг
Знам, че съм лош мъж
Забрави мъж като мен, сякаш нищо не се е случило, сбогом
*Отново те разплаквам, както винаги
Това да гледаме само в една посока е само моментно
Също като отминаващият вятър и чувствата ни
Дори и ти все още да си до мен
Отново те разплаквам, както винаги
Това да гледаме само в една посока е само моментно
Също като отминаващият вятър и чувствата ни
Дори и ти все още да си до мен
Дори и ти все още да си до мен
Няма коментари:
Публикуване на коментар