Как мина денят ти? Остана още малко от лятото
По някаква причина, денят ми беше изморителен
Когато листата смениха цвета си по пътя на Gwanghwamun
Тогава аз най-накрая вдигнах главата си
Не сияхме толкова ярко заедно
Но сега сме едни непознати
В прегръдките ти, светът беше мой
Казвам сбогом на тези детински дни
*Днес, като глупак, аз стоя на онова място
Подгизнал от дъжда
Аз те чакам, която няма да дойдеш
Бях щастлив, в спомените, в които се
държахме за ръце и вървяхме заедно
Поглеждам назад, в случай че може да стоиш там
Не знам дали смисъла на живота на този свят
Е да търсиш друг човек, с когото да бъдеш
Когато дойдох на тази улица, осеяна с аромата на кафе
Тогава аз най-накрая се усмихнах
За първи път някой ме караше да се чувствам толкова нервен
Ти беше единствена за мен
Ти беше по-важна за мен от всекиго другиго
Но защо ме напусна?
*Днес, като глупак, аз стоя на онова място
Подгизнал от дъжда
Аз те чакам, която няма да дойдеш
Бях щастлив, в спомените, в които се
държахме за ръце и вървяхме заедно
Поглеждам назад, в случай че може да стоиш там
На онова място, аз осъзнавам
Как бавно се променям всеки ден
В далечните дни, които са пред нас, просто се усмихвай за мен
Аз съм щастлив
Защото днес това място е красиво също както преди
Без причина, като глупак, аз стоя на това място
Подгизнал от дъжда
Аз те чакам, която няма да дойдеш
Бях щастлив
Аз отново поглеждам назад към този път на Gwanghwamun
В случай че ти стоиш там
Няма коментари:
Публикуване на коментар