Ароматът на студения въздух върху носа ми
Ме известява, че ти отново си тук
Аз затварям прозорците, дърпам пердетата
Но не мога, не мога не мога
По някакъв начин, ти отново изпълваш мислите ми
Сезон след сезон, причинявайки ми болка
Толкова е познато, сякаш се е случило едва вчера
Усмивката ти, думите ти завладяват мислите ми
Ние бяхме толкова щастливи, толкова влюбени
Но сега ни сме просто спомени
Те се носят по вятъра, с който ти си отиде
Празните улици се осветяват с бледа светлина
Аз стоя сама и плача, а след това се усмихвам
Това поредният ден, в който се опитвам да те забравя
Но спомена за теб отново прониква в мислите ми
*Ние бяхме толкова щастливи, толкова влюбени
Но сега ни сме просто спомени
Те се носят по вятъра, с който ти си отиде
И проникват дълбоко в сърцето ми и го изпълват
Времето е объркано
Аз съм изгубена и в капан на болката
от цялото това чакане да се върнеш
Къде си, моля те
Независимо колко викам, теб те няма
Ти не можеш да се върнеш
*Ние бяхме толкова щастливи, толкова влюбени
Но сега ни сме просто спомени
Те се носят по вятъра, с който ти си отиде
И проникват дълбоко в сърцето ми и го изпълват
Спомените за това, че те оставих да си отидеш, не ме напускат
Няма коментари:
Публикуване на коментар