ПРЕВОД
Дори и да облегнеш главата си върху мен и
ме погледнеш с празен поглед, ти не разбираш
Протягам ръцете си и казвам, че е
студено, но ти все още не разбираш
Аз съм невидим, но стоя пред теб
Но очите ти гледат през мен
*Само веднъж, само веднъж,
моля те, потърси ме с поглед
Колкото повече чувстваш, колкото повече чувстваш
Аз ставам все по-невидим
**На края на моите отчаяни молитви
Искам да ме намериш, за да
мога да те взема в обятията си
В мъгливата зимна скреж, опитвам се да
нарисувам сърцето си, но ти не разбираш
Събирам разпръснатите дъждовни капки и
изливам тях, вместо сълзи, но ти не разбираш
Студено ми е, но се лея плавно към теб
Презирам се, за това, че не мога да направя нищо
*Само веднъж, само веднъж,
моля те, потърси ме с поглед
Колкото повече чувстваш, колкото повече чувстваш
Аз ставам все по-невидим
**На края на моите отчаяни молитви
Искам да ме намериш, за да
мога да те взема в обятията си
Сърцето ми е напукано, наранено и разбито
В края на един тежък ден
Когато съм разбит на парчета,
тогава ще можеш да ме видиш
Не ме виждаш, за това ще трабва да те обичам така
Дори и отпечатъците ти в ъгъла
Гравирам ги в събе си
Моето очернено и наранено сърце
Изтръгвам го от себе си и ти го показвам
Но ти казваш единствено, че
отвън изглежда черно като катран
Ти не можеш да го видиш, за това казваш,
че отвън изглежда черно като катран
Ти просто гледаш безкрайно през прозореца
Няма коментари:
Публикуване на коментар