Имам навика да не поглеждам към небето през нощта
Мразя чувството, че светът ще ме изостави
Слънцето, което залязва в
далечината, утре отново ще изгрее
Но имам чувството, че това не е същата
слънчева светлина, която преди ме огряваше
*Независимо че ти си отиде, ще дойде нова любов
Независимо че преминах през толкова болезнена раздяла
Ти все още караш сърцето ми да бие като лудо
**Понякога се смея, защото ми харесва
В повечето случаи, защото се чувствам щастлива
Ти все още си дълбоко в сърцето ми
Когато разговарям с някого, имам навика
да запазвам половината от думите в себе си
Ако кажа всичко, имам чувството,
че ще бъда изоставена, мразя това усещане
Не мога да споделя с никого половината
от чувствата, които пазех и ценях
Независимо че половината от тях са съкрушителни,
не искам никой да разбира за тях
*Независимо че ти си отиде, ще дойде нова любов
Независимо че преминах през толкова болезнена раздяла
Ти все още караш сърцето ми да бие като лудо
**Понякога се смея, защото ми харесва
В повечето случаи, защото се чувствам щастлива
Ти все още си дълбоко в сърцето ми
Къде точно е сърцето ти?
Понякога мислиш ли за мен, както аз за теб?
Осъзнах, че времето не може
да изтрие абсолютно всичко
Дори сега все още ми е трудно да изрека името ти
Кой друг, ако не ти ще ме прегръща?
Коя друга, ако не аз ще те прегръща?
Така, ние ще бъдем заедно завинаги
Все още има толкова много думи,
които не можах да изрека
Има още толкова любов в сърцето ми,
която не можах да споделя
Може би ти все още си в сърцето ми…
Няма коментари:
Публикуване на коментар