неделя, 26 май 2013 г.

Yong Jun Hyung & BTOB–After Time Passes (Monstar OST) Бг Превод



                                        ПРЕВОД


Мислиш ли все още за мен?
За мен, който ти причиняваше страдание, тъга и болка
За мен, който несъзнателно ти 
се обадих, защото бях пиян

Дните ми станаха прекалено дълги
Повече от времето, което прекарах с теб
Въпреки, че стрелката на часовника 
се движи по един и същи начин

*След време ще живея така
Ще срещна друга и ще кажа "Обичам те"
Ще загърбя думите, които не можах да изрека и тъгата си
Но като се гледам така
Човекът, който ме караше да се усмихвам 
щастливо, повече от всеки друг на света
Този човек вече не може да си ти
За това спрях на място като глупак

Тъгата все още е там
Образът ти все още си е същия в мен
аз тихо, безмълвно гледам снимката ти

Малката снимка леко се усмихва
В онези времена, които сега ми се струват толкова странни
Моето "Аз", което те гледа, вече не съм аз

*След време ще живея така
Ще срещна друга и ще кажа "Обичам те"
Ще загърбя думите, които не можах да изрека и тъгата си
Но като се гледам така
Човекът, който ме караше да се усмихвам
щастливо, повече от всеки друг на света
Този човек вече не може да си ти
За това спрях на място като глупак

Прахът те вика, колкото и да се
опитвам, не мога да се отърся от него
Колкото и да се опитвам да те изтрия от съзнанието си,
петното, носещо твоето име, не може да се изтрие, не изчезва
Разливам те и те разливам, но ти не се изливаш
Колкото и да тичам и тичам, пътят,
носещ твоето име, не свършва
В капан съм в лабиринт, носещ твоето
име, за това не мога да направя нищо

Времето спря, след като те оставих да си отидеш
Умирам, в капан на разкаянието, сълзите ми не спират
Вадя пръстена, който двамата споделяхме
Вървейки през отминалите спомени
Аз виждам теб и мен, двамата се усмихваме широко
Как си? Наистина ли живееш добре, без да чувстваш нищо?
Или страдаш като мен? Не можем ли отново да се срещнем?

*След време ще живея така
Ще срещна друга и ще кажа "Обичам те"
Ще загърбя думите, които не можах да изрека и тъгата си
Но като се гледам така
Човекът, който ме караше да се усмихвам
щастливо, повече от всеки друг на света
Този човек вече не може да си ти
За това спрях на място като глупак



Няма коментари:

Публикуване на коментар