ПРЕВОД
Вечер, когато настъпи особено червеният залез
Е време ти да дойдеш при мен
Усмивката ти, която прилича на днешните особено оживени облаци
Защо ми липсва толкова много?
Изморителните дни, болката в раменете ми
Всичко, което преди приемах за даденост
Небето в нощите, които прекарвахме заедно
Чувствата, които безкрайно си споделяхме
Аз ги виждам в сълзите си
*Не можах да ти кажа, че те обичам
Не можах да те прегръщам колкото си поискам
Също като в деня, в който ти дойде при мен
Точно като в онзи ден
Също както студеният сезон отминава и пролетният вятър започва да духа
Също като утрото настъпва отново и отново
Ти, която мълчаливо бдеше над мен
Искам да останеш така завинаги
Когато затворя очите си, когато наостря слуха си
Аз чувам стъпките от времето, когато ние вървяхме заедно
Лекият ти трепет, който чувствах с връхчетата на пръстите си
Не мога да забравя тези неща
*Не можах да ти кажа, че те обичам
Не можах да те прегръщам колкото си поискам
Също като в деня, в който ти дойде при мен
Точно като в онзи ден
Не можах да ти кажа, че те обичам
Не можах да те прегръщам колкото си поискам
Също като в деня, в който ти дойде при мен
Точно като в онзи ден, върни се обратно при мен
Когато звездите мълчаливо заблестят в нощния въздух
Аз ще чуя как ти се връщаш при мен
Няма коментари:
Публикуване на коментар