Винаги се чувствах малко неловко, заради любовта,
която майка ми винаги показваше към мен
Може би затова всичко винаги ми е толкова трудно
Дори и в алчността, която се страхувах, че ще изгубя
Има малко красота
В момента съм щастлив, затова съм разтревожен
Защото винаги има затишие пред бурята
Защото не искам да изгоря бързо като огъня
Аз приветствам любовта
Ние младите
Не можем да видим колко сме израснали,
като при пръстените на дърветата
Очите ни са заслепени от ярките светлини
Тъжните възрастни сякаш вървят назад
Ти, който премина ужасните си 20, изглеждаш отегчен
Защото ние не искаме да изгорим бързи като огъня
Ние приветстваме любовта
Ние младите
Не можем да видим колко сме израснали,
като при пръстените на дърветата
Очите ни са заслепени от ярките светлини
Да, преди не осъзнавах
Че единствено нашите различия започнаха да си приличат
След като съзрях, сякаш не те познавах
Но сега, ние си приличаме един на друг
Ние младите
Не можем да видим колко сме израснали,
като при пръстените на дърветата
Очите ни са заслепени от ярките светлини
Няма коментари:
Публикуване на коментар